Или как използвах един дъждовен ден за разузнаване на околията
Около Жабляк
Събудих се и след кратко мързелуване в леглото, станах. Днес бях решил да ми бъде аклиматизационен ден. Освен това, бързия поглед през прозореца ми изясни, че ще бъде и мокър. Лошо няма.. мокро, сухо .. винаги е добра идея да започнеш деня си със закуска. Прегърнал тази мисъл се изнизах в посока кръчмо-трапезарията… Там нямаше жива душа, като изключим един младеж лепящ плочки точно на входа. Явно нещата не отиваха на добре.. Поразтъпках се наоколо и по-точно около къщата на хазяина – адаш. Така попаднах на майка му, която се оказа човека свещенодействащ в кухнята – една отделна дървена пристройка. Лесно се разбрахме, че искам да закусвам и жената ме пое под крилото си. Веднага я харесах, а мисля че и тя мен. В резултат на взаимната симпатия се оказах много бързо с чаша кафе в ръка. В момента не валеше и аз се възползвах от любезното предложение да ми забършат една от външните маси и едно столче. Не след дълго вече си сърбах кафето закопан в картата на региона. Като предвидливо момче си бях подготвил една от София. Тя бе плод на дълги часове ръчкане в нета, разпечатване на цветния А3 принтер на архитекта Джеджев и внимателно слепване на частите с чаша вино в ръка. Така почти без да се усетя, забелязах,че и закуската се е материализирала на масата до мен. Какво му трябва повече на човек в мръчкав, но не студен ден ?
Планът за днес бе да обходя околията на Жабляк, като имах набелязани няколко кеша за правене. Посоката беше към каньона на Тара.
Докато разглеждах картата и допивах кафето изневиделица се появи хазяина Мишо. Веднага заклейми моята карта, която според моя скромен опит хич не си беше лоша и чевръсто ми продаде една топо-карта на планината за няколко евра. После се оказа, че тези карти би трябвало да се раздават безплатно, ама.. Но трябва да сте готови за това в Черна гора.. За всичко ще се опитат да ви вземат пари… Абе.. какво да разправям… Малко (ми не много малко) дразнещо, ама ..
Реших да отида до каньона максимално близко с колата без да слизам до паркинга до който води пътя. Каньона и Дурмитор се водят национален парк и рейнджърите събират такса в евро за всеки ден в който сте там.. ако ви хванат естествено .. Та аз реших за този ден да си ги спестя. Хазяина огледа моя план и сподели, че покрай каньона би трябвало да има пътека, която върви доста километри. Това ме зарадва и реших да я потърся и да врътна едно кръгче през нея.
След взетото решение и въоръжен с новопридобитата карта, дъждобран и раница с вода и нещо дребно за гризане се натоварих на Сеата и се отправих през Жабляк към каньона.. Все още не валеше, ама нямаше много място за оптимизъм.
Когато се отзовах в Жабляк, пред мен се ширна прекрасна облачно – мъглива панорама към Дурмитор.. Планината която ме мамеше и към която смятах да поема утре … Гледката беше магическа …
Но сега трябваше да загърбя тази красота, колкото и магнетично да ме привличаше и да се съсредоточа над идеята за деня. След още няколко снимки време напуснах Жабляк и скоро тесния асфалтов път си стана черен, мокър но твърд и хубав за каране. Движех се бавно с очи следящи картинката на GPS-а. Така избрах една хубава отбивка от пътя на която да оставя колата .. Добро потвърждение, че избора на e бил правилен бе факта, че още една кола на туристи (не помня точно номера) почти веднага се лепна зад мен. Аз бях по бързия и се отправих с преднина по пътеката. След не много ходене се оказах на едно връхче на ръба на каньона … Гледката беше мистична, красива и обсебваща.. Идея нямам как е в ясно и слънчево време, но сега беше магическо. Вятъра движеше облаците и те непрекъснато сменяха картината пред очите ми откривайки различни красоти и перспективи към каньона и скалите около него.
Тъй като бях явно доста по-бърз по пътеката, имах достатъчно време да поснимам и да си намеря кеша преди да дойдат колегите туристи от другата кола – симпатична млада двойка. Те позяпаха за кратко и се върнаха към колата си.. Аз останах доста време още на ръба, наслаждавайки се на гледката пред мен.
Най-накрая реших да търся митичната пътека покрай ръба.. Скоро попаднах на нещо приличащо на нея и поех първо покрай скалата, която се снишаваше надолу и скоро се гмурнах в гористия пояс.. Накъде там, за да увеличи удоволствието от ходенето, дъжда се активизира. Извадих дъждобрана и скоро крачех в една доста мокра гора. След снишаването към гората последваха няколко черни пътища, но скоро се оказах пак на ръба на каньона, макар и по ниско от преди. Гледката обаче не беше с нищо по-лоша..
Така че определено бях награден за усилията си… Но уви, дъжда продължи да се засилва, а мъглата се сгъсти.. В гората видимостта не беше лоша, но в далечина вече почти нищо не се виждаше. Така че съсредоточих вниманието си върху околната гора и започнах да откривам много странни гъби в доста интересни цветове … Примерно тази :
Така бодро джапайки си из гората почти без пътека, попаднах не едно нещо като село .. Абе.. Имаше постройки и кучета които да ме лаят.. И ливадки, и пътища в далечината .. Доста пасторално – мъглива картинка..
Погледнах картата и видях, че за да стигна пак ръба на каньона трябва да наобиколя селото и да мина през гората към съседното връхче.. Но заваля чувствително по-силно, а и мъглата се сгъсти доста, така че реших че стига за днес и тръгнах да се връщам. Отново бях в гората и пак попаднах на странна и не много ядивна на изглед гъба :
Тук е момента да си призная, че пропуснах дузината снимки на доста добре изглеждащи червени мухоморки в прекрасна форма, ама тези и по нашите земи си ги знаем.
Валеше си откровено и някъде по обратния път към колата усетих как чисто новия Garmont с Gore-tex мембрана протече. Завалията не издържа в мокрото и един ден. Добре че за сериозната планина си носех и по-сериозни обувки. Но явно днешния ден краката ми щяха да бъдат мокри. Като стигнах колата изстисках мрачно чорапи и нахлузих отново мокрите обувки. Замислих се какво да правя. Почти половината ден бе още пред мен. Да се прибирам – тъпо. Не ми се стоеше вътре. След кратък размисъл реших да се завъртя с колата от другата страна на Дурмитор. В един пътепис бях чел че има някакви бунгала на овчари, които са отворени и може да се спи в тях. Даже хората ги бяха ползвали за база и от там бяха обходили планината на принципа на еднодневните преходи. Замислих се, че на другия ден мога да тръгна от Жабляк, да мина през връх Боботов Кук и да спя в тях. Те се намираха в местността Седло . Идеята ми се стори добра и както се оказа в последствие и правилна. Така че скоро подминах “моята” махала и се отзовах на много тесен, лъкатушещ и красив планински път.
Мъглата беше и тук, като ту се сгъстяваше, ту раздигаше. Така че бях награждаван с прекрасни гледки и в следващия момент мъчен да карам в гъсто мляко. Но за никъде не бързах и се движех бавно, като спирах и излизах да снимам при всеки отдал се момент.
Пристигнах аз при Седло и видях бунгалата. Спрях колата на едно по широко място отстрани на пътя в тревата и се запътих през прогизналата с вода трева към тях с бодро джавкащи крака. Оказаха се перфектно заключени с добре изглеждащи катинари. Без да се прави сериозен взлом нямаше начин да се спи в тях. В последствие питах адаша за тях и той обясни, че са били на един възрастен овчар. Той ги е оставял отключени да ги ползват хората когато не е с животните там. Но уви човек починал, а наследниците побързали да ги залостят. Въздъхнах и забих нос в картата. Видях, че на тази от BG Mountains има отбелязан извор наблизо в източна посока. Отправих се да го търся. и той си беше реален факт. Даже е прихванат в една тръба и водата тече от нея с доста приличен дебит. Наблизо има и удобно място за палатка, така че набелязах алтернативния бивак. С чувство на изпълнен дълг се закатерих към съседния връх, дал име на мястото. В профил масива му прилича много на седло. Та в подножието на скалната част имаше кеш, който твърдо исках да не пропускам. След като се разписах успешно, реших да продължа още малко по пътя нататък.
Гледките бяха много красиви и пленяващи. Има пейки и в ясно време е много приятно според мен да се поседи и позяпа. Но сега си бяха мокри и хлъзгави. Това не ми попречи обаче да ходя и снимам във всички посоки без да сядам.
Времето минаваше, започна да мръква и аз почувствах умората на деня. Време беше вече да се връщам. Но макар и светлината да гаснеше, гледките продължаваха да мамят да спирам колата и да снимам.
Наближих към мястото, където пътя слизаше от платото към Жабляк и се оказах пред море от облаци в които пътя направо се гмурваше.
Изгледа не беше истински. Просто седях там и снимах притичвайки от едно място към друго.
Най-накрая с нежелание се качих в колата. Сеата бавно потъна в морето от облаци. Бях се докоснал до магията на тази планина и с тръпка на нетърпение очаквах приключението най-после да започне.
Не ми отне много да се добера да квартала на адаша. Ставаше тъмно, така че паркирах, събрах мокрите дрехи и тръгнах да се изкъпя и преоблека. Скоро вече си бях в стаята и се наслаждавах на струите топла вода по тялото си. Те отмиха не само мръсотията и потта, но и голяма част от умората.
След това отидох да преговарям с адаша за вечерята си. Тази вечер реших да пробвам пъстървата. Не рискувах с местното вино, така че отворих една бутилка от запаса. Адаша каза че ще ми просне панталона, дъждобрана и прогизналите обувки в кухнята да съхнат. Благодарих му сърдечно. Обясних, че панталона и дъждобрана ми трябват за утре, но обувките могат да се съхнат докато ме няма. То беше ясно, че една нощ няма да им стигне. Освен това се разбрахме, че мога да си оставя колата при него докато съм в планината. Когато го попитах, къде да дойда да си ям пъстървата, той с надежда попита не искам ли да ми я донесе в стаята.. Разбрах, че кръчмо-трапезарията май е приключила работата си за този сезон. Положителния ми отговор предизвика явно облекчение. Разбрахме се, като ми донесе храната да вземе нещата за съхнене.
Аз се прибрах в стаята, оттапих бутилката хубаво вино и с чаша в ръка започнах критично да оглеждам багажа. Това винаги ми е труден момент. Обикновено процедурата минава на няколко паса. При всеки отпада и още нещо с цел раницата да бъде по-лека. Смятах храни, вода, дрехи (беше топъл октомври, но нощес си ставаше бая студено), бивачна екипировка..
Абе.. не е лесно…
По едно време ми дойде рибата и това сложи край на мъките ми за известно време. Адаша много ми хареса дъждобрана и веднага заразпитва колко струва. Май му поохладих ентусиазма с цената, но факт е, че си беше хубав. Разбрахме се да си взема нещата на закуска и се разделихме с пожелания за хубава нощ.
Да отбележа за протокола.. рибата беше далеч по вкусна от мешаната скара предната вечер. Така че май от тук до края ядох главно риба с едно изключение за което ще разкажа по-късно.
Ободрен от вечерята и от хубавото вино, се хвърлих като лъв върху багажа и накрая раницата ми стоеше готова а другия багаж отиде в Сета, паркиран отвън. Тук направих една магария, но и тя ще е тема за последващ разказ.
Е.. Всичко беше готово. Навих телефона за ме събуди сутринта и с нетърпение легнах да спя.
Аклиматизацията в Дурмитор беше завършила.